Хипербарната кислородна терапия е медицинска употреба на кислород на ниво, по-високо от атмосферното налягане. Необходимото оборудване се състои от камера под налягане, която може да бъде с твърда или гъвкава конструкция, и средство за предоставяне на 100% кислород. Процедурата се извършва с предварително определено разписание от обучен персонал, който проследява състоянието на пациента и може да коригира графика при необходимост.
Хипербарна кислородна терапия е използвана първоначално за лечение на кесонна болест, а също така е показала голяма ефективност при лечения на състояния, като газова гангрена и отравяне с въглероден окис. Най-новите изследвания разглеждат възможността този метод на лечение да има полезно действие при други състояния, като церебрална парализа и множествена склероза, но все още няма значими доказателства.
Хипербарната кислородна терапия е одобрена като метод за лечение за следните състояния:
Въздушна или газова емболия
Отравяне с въглероден окис
Отравяне с въглероден окис, усложнено от цианидно отравяне
Отравяне с храни и медикаменти
Клостридиален миозит и мионекроза
Синдром на притискане (компартмент синдром), Кръш синдром и други остри травматични исхемии
Кесонна болест
Подобряване на излекуването на проблематична, трудно зарастваща рана
Трофични язви в резултат на нарушена циркулация на кръвта
Пресни фрактури на крайниците
Декомпенсиран инсулинов диабет
Индуцирани от диабет заболявания, като диабетно стъпало, диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия
Изключителна загуба на кръв (анемия)
Мозъчен абсцес
Исхемичен инсулт
Гръбначномозъчни травми
Черепно-мозъчна травма
Некротизиращи меките тъкани инфекции (некротизиращ фасциит)
Остеомиелит (рефрактерен)
Забавено радиационно увреждане (некроза на меките тъкани и костите)
Присаждане на кожа и клапи
Термични изгаряния
Сърдечни проблеми - брадикардия, стенокардия, сърдечна недостатъчност
Чернодробни заболявания - цироза, дистрофични промени
Язва на стомаха или дванадесетопръстника
Гастрит - остър и хроничен
Хепатит - остър и хроничен
Все още до 2016 г доказателствата са недостатъчни,но в много клиники упсешно се прилага използването на хипербарната камера при аутизъм, рак, СПИН, болест на Алцхаймер, астма, парализа на Бел, церебрална парализа, депресия, мигрена, множествена склероза, болест на Паркинсон.
Последните проучвания показват, че хипербарната терапия се препоръчва и е оправдана при пациенти с идиопатична внезапна глухота, увреждане на слуха или индуцирана от шум загуба на слуха в рамките на 3 месеца след началото на заболяването.
Единственото абсолютно противопоказание за хипербарна кислородна терапия е нетретираният тензионен пневмоторакс. Причината за това е опасението, че той може да прогресира до тензионен пневмоторакс, особено по време на декомпресионната фаза на лечението.
Пациентите не трябва да бъдат подложени на хипербарна терапия, ако приемат или наскоро са приемали следните лекарства:
Доксорубицин (Doxorubicin) - химиотерапевтично лекарство, което е показало потенциална цитотоксичност по време на терапията с хипербарна камера
Цисплатин (Cisplatin) - също химиотерапевтично лекарство
Дисулфирам (Disulfiram) - използва се за лечение на алкохолизъм
Мафенид ацетат (Mafenide acetate) - потиска бактериални инфекции при рани от изгаряне
Списъкът от относителни противопоказания, което означава, че трябва да се обърне специално внимание от лекар специалист, преди да започна пациентът хипербарна терапия, включва:
Сърдечно заболяване
ХОББ
Инфекции на горните дихателни пътища
Пневмония
Белодробна туберкулоза
Висока температура
Емфизем със задържане на въглероден диоксид
Предишна хирургична намеса с областта на гръдния кош
Злокачествени заболявания
Баротравма на средното ухо
Клаустрофобия
Психични заболявания - шизофрения, циклофрения и др.
Склонност към кръвотечение от ушите и носа
Бременността не е относително противопоказание за лечение с хипербарен кислород, въпреки че тя може да бъде за гмуркане. В случаите, когато бременна жена има отравяне с въглероден окис, има доказателства, че хипербарна кислородна терапия с по-ниско налягане не е вредна за плода, но съществува по-голям риск от нелекувани ефекти на въглеродния окис върху плода (неврологични аномалии или смърт).
Доказано е, че при бременни жени хипербарната кислородна терапия е безопасна за плода, когато се прилага на подходящите нива и дози (продължителност). В действителност бременността намалява прага на лечение с хипербарна камера от изложени на въглероден оксид бременни жени. Това се дължи на високия афинитет на феталния хемоглобин към въглеродния окис.
Няколко терапевтични принципи са използвани в хипербарна кислородна терапия:
Увеличено общо налягане е с терапевтична стойност, когато хипербарната камера се използва при лечение на кесонна болест и въздушна емболия, тъй като осигурява физическият способ за намаляване на обема на мехурчета от инертен газ в тялото.
За много други състояния терапевтичният принцип на хипербарната кислородна терапия е в способността му да увеличи драстично парциалното налягане на кислорода в тъканите на тялото. Постижимото кислородно парциалното налягане при използване на хипербарна камера е много по-висок от това, постижимо при дишане на чист кислород в нормобарични условия (т.е. при нормално атмосферно налягане).
Свързан с този метод на лечение ефект е увеличаване на капацитета за пренос на кислород от кръвта. При нормално атмосферно налягане преносът на кислород се ограничава от капацитета за свързване с кислорода на хемоглобина в червените кръвни клетки и много малко кислород се транспортира от кръвната плазма. Тъй като нивото на хемоглобина на червените кръвни клетки е почти наситено с кислород под атмосферно налягане, този начин на транспортиране не може да бъде използван по-нататък. Транспортът на кислород от плазмата е значително увеличен при употреба на хипербарната кислородна терапия като стимул.
Настоящи изследвания показват, че излагането на хипербарен кислород мобилизира стволови / прогениторни клетки от костния мозък чрез зависим от азотен оксид механизъм. Този механизъм може да обясни за случаите с пациенти, на които е предложено възстановяване на увредени органи и тъкани с хипербарна кислородна терапия.
Рисковете, свързани с приложение на хипербарната кислородна терапия, наподобяват нарушения при гмуркане. Промените в налягането могат да доведат до баротравма, например на белите дробове, средното ухо, параназалните синуси, зъбите. Вдишване на кислород с високо налягане може да причини кислородна токсичност. Временно замъглено зрение може да бъде причинено от подуване на лещата, което обикновено отзвучава за 2-4 седмици. Временно късогледство (миопия) може да се появи, причинено от повишени нива на кислород в кръвта.
Има данни, че катаракта може да прогресира след хипербарна кислородна терапия. Също така рядък страничен ефект е слепота вследствие на оптичен неврит (възпаление на очния нерв).
В хипербарна камера за един човек пациентът ляга на подвижно легло, което се плъзга в прозрачна пластмасова тръба, дълга около 7 м. Хипербарна камера, предназначена за настаняване на няколко пациенти, изглежда като стая, обикновено като болнична чакалня, където пациентите могат да седнат или легнат.
По време на хипербарната кислородна терапия налягането на въздуха в стаята е приблизително 2-3 пъти повече от нормалното налягане на въздуха.
Пациентите в камерата могат да усетят дискомфорт в ушите поради разлика в налягането, която се развива между средното ухо и атмосферата на камерата. Това може да бъде отстранено чрез метода на Валсалва.
Увеличаване на налягането по-нататък може да се образува мъгла във въздуха вътре в камерата и въздухът може да се затопли. Повишено налягане може да предизвика руптура на тъпанчетата, което води до силна болка.
За да се намали налягането, се отваря клапан, за да се позволи да излезе въздух навън от камерата. Тъй като налягането пада, ушите на пациента могат да "пукат", тъй като налягането вътре в ухото се изравнява с това в камерата. Температурата в камерата ще падне. Скоростта на повишаване на налягането и намаляване на налягането може да се настройва към нуждите на всеки пациент.
След приключване на хипербарна кислородна терапия пациентът може да се почувства замаян. Обикновено това усещане преминава в рамките на няколко минути и не ограничава нормалните дейности.